07 апр.

Офшорните зони – общо 32 трилиона долара.

forum_1
Световно журналистическо разследване изчисли вчера, че богаташите са скрили в офшорните зони общо 32 трилиона долара. Сред 130-те хиляди притежатели на огромните банкови сметки има и български представители, като се очаква имената им да станат известни в следващите 10 дни.
Притежателите на десетцифрени банкови сметки имат голям избор от данъчни дестинации, а многото офшорни зони се конкурират с данъчните облекчения в стремежа си да се превърнат в разпределителен център за огромни парични потоци. Някои офшорни зони имат строги изисквания за произхода на парите и се ползват с много добра репутация, за разлика от други, които будят единствено съмнение.
В света има над 70 държави, които са получили статут на офшорна зона, признат от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Международния валутен фонд (IMF) или организации като Мрежата за данъчна справедливост. Сред тях присъстват държави от ЕС (Австрия, Белгия, Ирландия, Холандия, Унгария и др.), отделни региони в някои държави (остров Мадейра, Португалия и щата Делауеър, САЩ), но преобладаващата част са островни държави и задморски територии.
Офшорка или „данъчен рай“
Определението за „офшорен финансов център“ е дадено от IMF, а в практиката често бива използвано и понятието „данъчен рай“ (tax haven), формулирано от OECD. Въпреки че са синоними, данъчните дестинации предпочитат да се самоопределят като офшорни финансови центрове:

Исторически погледнато, стремежът за избягването на данъците се появява паралелно с бирниците. В съвременния си вид, „данъчните убежища“ се развиват най-бързо в периода след Първата Световна война до началото на 70-те години на миналия век. Пионер в това отношение е Швейцария, където това се превръща в приоритет от националната стратегия за развитие. От ключово значение за развитието на офшорна зона е нейната географска локация. Това естествено не е достатъчно – за оформянето на един данъчен рай е нужна сериозна подкрепа от чуждестранните инвеститори, както и политическа воля (и известна автономност, като право на местно самоуправление, що се отнася до задморските територии). Държавата трябва да гарантира стабилност на съответната офшорна зона, което е друг ключов елемент при избора на офшорна дестинация.
България – офшорна зона?
Може ли една обикновена държава като България или друга автономна форма на управление да се превърне в „данъчен рай“?
Процедурите са много и добре написаното и ясно законодателство в тази връзка стои в основата на всяка офшорна територия. Двете основни точки при формирането на един офшорен финансов център са ниското облагане и банковата тайна.
За страна като България това е далеч по-трудно, отколкото за някоя задморска територия на Великобритания или Холандия. Необходимо е въвеждането на редица нови закони и изменения в сега действащите. Нека вземем за пример Кипър и правната уредба, която поставя(ше) островната държава като предпочитано място за руските милиарди.
Законодателството в това отношение е изградено на базата на 29 закона и подзаконови регулации, които са задължителни за функционирането на една офшорна зона, някои от които са напълно непознати за родното право (като Закона за тръстовете). Всичко това се постига с целенасочена работа за дълъг период от време, затова България няма как да стане офшорна зона, без това да бъде водещ приоритет в политиката на управляващите.
В крайна сметка възниква въпроса – нужно ли е да бъдем офшорка, при положение, че имаме най-ниския корпоративен данък в ЕС (10%)?
Според експертите, по-реалистично е да развием сега съществуващите свободни икономически зони (т. нар. безмитни зони) – Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Русе и Драгоман. Една от идеите, които бяха подхвърляни в последните 10 години е Бургас да стане автономна област и да се превърне в „Хонконг на Източна Европа“. Подобни искания са нереалистични, но при една по-добра политика на държавата по отношение на безмитните зони, може да се увеличи значително износа при експортно ориентирана държавна стратегия.
Унгария например, благодарение на развитието на безмитните зони бележи изключителен ръст в износа, при това без морски пристанища. Освен това, свободните икономически зони носят много повече полза за реалната икономика, за разлика от офшорните зони.

Битието на офшорните оазиси далеч не е толкова безгрижно, колкото изглежда и освен слънцето, плажа и тропическите гори на островите, няма нищо сигурно на тях в близкото бъдеще. Кипър не е нито първата, нито последната държава, която ще бъде зачеркната от списъка с убежища за парите на богатите. При най-малката дестабилизация, логичният ход е да потърсят друго място за парите си, като този път ще подходят още по-внимателно при избора.

В същото време групата за защита на финансовата система (FATF) към OECD постоянно обновява черния си списък с офшорки. За много островни държави, офшорния бизнес се е превърнал в основен поминък за населението през последните 15-20 години и след сриването му, последствията се приемат изключително тежко от местните. Не от богатите, те просто месят парите си на следващия остров. Източник: Данаил Алеков

Comments are closed.