МСС 20 СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА, И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ
Стандартът се прилага по отношение на счетоводното отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и при оповестяване на държавната помощ.
Изключения: Стандартът не се прилага по отношение на правителствени дарения, включени в обхвата на МСС 41 Земеделие, както и по отношение на получени дарения от източници, различни от държавата.
Освен новото си наименование стандартът въвежда и нова терминология. Дадени са определения за:
– държава;
– държавна помощ;
– безвъзмездни средства, предоставени от държавата;
– безвъзмездни средства, свързани с активи;
– безвъзмездни средства, свързани с приходи;
– опростени заеми;
– справедлива стойност.
Следва да се обърне внимание, че освен новата терминология няма принципно нови неща в признаването, отчитане и оповестяването на тези средства.
Признаване: Безвъзмездните средства, предоставени от държавата, включително непарични дарения по справедлива стойност, не се признават, докато няма приемлива гаранция, че:
– предприятието ще изпълни условията, свързани с тях;
– помощта ще бъде получена.
Отчитане: В стандарта отново са предвидени два подхода при признаване на безвъздмездните средства – приходен и капиталов.
– При приходния подход средствата първоначално се осчетоводяват като приходи за бъдещи периоди и по-късно същите систематично се признават за приход през периодите, необходими за съпоставяне със съответните разходи, за чието компенсиране са предназначени. В случаите на признаването на приходите в текущия период е необходимо внимателно да се разработи и да се прилага систематично базата за тяхното признаване.
– При капиталовия подход средствата се отчитат директно като елемент на собствения капитал. Привържениците на този подход се опират на логиката, че приходът, свързан с дарението, не е реализиран от предприятието и не би следвало да минава през отчета за доходите.
Обръщаме внимание, че стандартът не третира нито един от двата подхода като препоръчителен. В същото време прави впечатление, че значително внимание е обърнато на приходния подход.
Безвъзмездни средства, които са получени като компенсация за разходи или загуби, които вече са понесени, и за което не се очаква в бъдеще да бъдат направени разходи, трябва да се признае изцяло като приход през периода, през който предприятието получи правото за неговото получаване и няма очаквания, че дарението може да не бъде получено. По същия начин следва да се признаят и получени средства, които не съдържат условия от страна на органа, който ги предоставя.
В съответствие с формата на безвъзмездните средства стандартът разглежда две форми: парична и непарична (земя, сгради, нематериални активи, вземания и други). Обичайната практика в тези случаи е активите да се оценяват в баланса по тяхната справедлива стойност.
По отношение на условията на даренията в стандарта се разглеждат две форми: дарения, обвързани с активи, и дарения, обвързани с приходи.
– При обвързаните с активи дарения главното условие е предприятието да закупи, създаде или придобие по друг начин неликвидни (дълготрайни) активи.
– При обвързаните с приходи дарения не съществува условие за придобиване на дълготрайни активи, т.е. това са всички други дарения освен обвързаните с активи.
Оценка: Безвъзмездните средства, обвързани с активи, включително и непаричните дарения, се оценяват по справедливата им стойност и се представят в баланса като актив и като разсрочен приход. При този подход отсроченият приход се признава на части като приход по време на полезния срок на годност на актива.
Съществува алтернативен подход, при който полученото се приспада от балансовата стойност на актива. В рамките на срока на годност на амортизируемия актив дарението се признава за приход в размер, равен на остатъка след приспадане на дарението. Важно е да се отбележи, че стандартът определя двата подхода като равнопоставени, а не като препоръчителен и допустим алтернативен подход.
Безвъзмедните средства, обвързани с приходи, се признават по същия начин като тези, които са свързани с активи.
Възстановяване на получени безвъзмездни средства: Най-честия случай, свързан с възстановяване на получени безвъздмездни средства, е неизпълнение на някое или някои от условията на дарението. В такъв случай държавният орган, предоставил дарението, го изисква обратно, обикновено в пълен размер. Възстановяването на тези средства се счита за преразглеждане на приблизителната счетоводна оценка по смисъла на МСС 8.
При възстановяването на дарение, свързано с приходи, най-напред се отписва салдото на разсрочения приход (ако има такова). Разликата между стойността на дарението и салдото на разсрочения приход (размера на усвоената част от дарението) се отчита като разход.
При възстановяване на дарение, свързано с активи, с усвоената част от дарението се увеличава отчетната стойност на актива срещу увеличение на салдото на разсрочения приход. Натрупаната допълнителна амортизация (във връзка с увеличаването на отчетната стойност на актива) трябва незабавно да се признава за разход.
Изключения: От различните форми на държавна помощ следва да бъдат изключени такива, които не могат да бъдат разумно остойностени, както и сделки с правителството в рамките на нормалните търговски сделки на предприятието. И при двата случая, за да не бъдат подвеждащи финансовите отчети, необходимо е да се оповестят естеството, степента и продължителността на държавната помощ.