В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) дефинира понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква ”в” от Закона за задълже...
Периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер.
В чл. 110 от ЗЗД е регламентирано, че всички вземания се погасяват след изтичането на пет години, освен ако в закона е определен друг срок. Според разпоредбата на чл. 111, буква „в” от ЗЗД вземанията за наеми, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Същевременно в закона липсва изрична легална дефиниция на понятието „периодични плащания”, което автоматично става предпоставка за възникването на множество спорове и за създаването на противоречива съдебна практика по прилагането на тригодишната погасителна давност за вземанията, посочени в чл. 111, буква „в” на ЗЗД. Особено засегнати в случая са потребителите и предприятията от топлофикационния сектор, електро- и водоснабдителните дружества и мобилните оператори, които са страни в договорни правоотношения, по които възникват спорни периодични плащания. В тази връзка Омбудсмана на Република България се обръща към ВКС с искане за приемане на тълкувателно решение, в което да бъде определено съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД.
В цитираното Тълкувателно решение на ВКС се коментира, че целта за определянето на специален, по-кратък давностен срок за вземанията от наеми, лихви и други периодични плащания, е да бъде защитен длъжникът относно тези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът знаят изначално времето на изпълнение на плащанията. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
В своето решение ВКС изтъква, че разпоредбата на чл. 111, буква „в” от ЗЗД се отнася за изключение и не следва да се тълкува разширително, а да се прилага спрямо такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите, които са парични задължения. В определени случаи обаче, цената може да бъде уговорена и като стойност на заместими вещи. Така страните по наемното правоотношение могат да уговорят наемната цена като определено количество други заместими вещи. В Тълкувателното решение е даден конкретен пример с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в който изрично е предвидено, че арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. Основавайки се на действащи разпоредби от българското законодателство и различни случаи от практиката, ВКС прави извода, че под „плащане” по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи.
ВКС определя, че едно плащане се характеризира като периодично без оглед на това по какъв начин е определен интервалът от време, след изтичането на който то става изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. Направено е заключението, че периодично е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в рамките на определен срок. Тези множество престации се обединяват от това, че имат единен правопораждащ факт (договор) и, че падежът им настъпва периодично. Обстоятелството дали плащането е еднакво или различно по размер няма отношение към характеристиката му като периодично. Единствено е необходимо размерът на дължимото плащане да е предварително oпределен или определяем.
В Тълкувателното решение се посочва, че отличителен белег на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение следва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения са периодични само тогава, когато техният падеж е предварително определен, но не и в случаите, когато те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.
ВКС коментира в своето решение, че практически не е възможно да бъдат изброени в закона всички видове периодични плащания. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, а именно вземанията за наем и лихви. Тези вземания обаче не винаги са равни по размер. Така например, в решението се коментира, че страните по наемното правоотношение уговарят наемната цена да се актуализира при настъпването на определени условия (например с инфлационен индекс). Плащанията за лихви също могат да варират по размер (плаваща лихва).
Направено е обобщение, че плащанията на потребителите на стоки и услуги, възникващи на основание договори, сключени с мобилни оператори, топлофикационни дружества, електроснабдителни и водоснабдителни предприятия притежават коментираните по-горе отличителни белези на периодични плащания. В Тълкувателното решение са дадени примери от практиката в подкрепа на направените изводи.
Считаме, че приемането на конкретното Тълкувателно решение е предпоставка за справедливо разрешаване на данъчни казуси и граждански спорове в съда.