Записът на заповед е ценна книга със строго определена от закона форма(съдържание), която е условие за неговата действителност. Записът на заповед и менителницата често в теорията и практиката се наричат менителнични ефекти, а правните норми, регламентиращи тяхното съдържание, издаване, ред за предявяване се посочват като менителнично право.

В чл. 535 от Търговския закон (ТЗ) се съдържат всички съществени реквизити на записът на заповед. Липсата на задължителен елемент от записът на заповед води до нищожност на акта, т.е. до липса на валидно възникнало задължение за изпълнение на парично задължение.

Записът на заповед е формален писмен акт и трябва да отговаря точно на посочените изисквания на закона за съдържание.

Записът на заповед, съгласно чл. 535 от ТЗ трябва да съдържа:

1. На първо място законодателят е предвидил, че в текста на документа трябва да се съдържа наименованието „запис на заповед“. Независимо от това, че в заглавието документа се обозначава именно като „запис на заповед“, изрично законодателят изисква в текста на акта да се съдържа също изразът “запис на заповед“.

Изразът „записът на заповед“ трябва да се съдържа в текста на документа и то в такава логическа връзка, която ясно да показва, че издателят ясно е изразил волята си да подпише именно запис на заповед, с който се задължава да плати определена парична сума.

2. Менителничните ефекти (запис на заповед и менителницата) се отнасят до изпълнение на парични задължения.

В записа на заповед трябва да се съдържа безусловна клауза за плащане.

Издателят на записа на заповед трябва категорично и безусловно да се задължава да платиопределена парична сума. Паричната сума не може да бъде определяема при някакви критерий зададени в записа на заповед. Паричната сума може да бъде указана само с цифри, но е желателно да бъде обозначена цифром и словом.

При противоречие между сумата изписана цифром и словом, се прилага определеният с думи размер.

3. В записа на заповед трябва да бъде посочен падежът, т.е. момента, в който:

задължението става изискуемо и

кредиторът може да претендира плащане.

Падежът може да бъде определен като се посочи точно датата на плащане.

Падежът може да бъде определен и като се посочи, че ще се плати в определен срок след издаването на акта.

Падежът може да настъпи и на датата на предявяване, т.е. с предявяване на издателя настъпва падежа на записа на заповед.

Записът на заповед може да бъде платим и в определен срок след датата на предявяване.

Когато в акта няма посочен падеж, приема се, че същият е платим на предявяване.

Ако обаче в записа на заповед, издателят посочи повече от един падеж за паричното задължение, то тогава записа е недействителен.

4. Място на плащане. Мястото на плащане трябва да бъде изписано в текста на записа на заповед, като се посочи населеното място, улица и номер.

Ако е посочено селище което не съществува, или са посочени две или повече места на плащане, ефектът е недействителен.

5. Името на лицето, на което трябва да се плати. Името трябва да бъде написано ясно стрите имена и ЕГН.

Издателят на записа на заповед трябва да бъде написан също с трите си имена и ЕГН, като и трите имена се изписват изцяло, без съкращения (както е по лична карта).

Ако в записа на заповед трябва да се впише юридическо лице, то тогава то се описва точно с:

6. Дата и място на издаването. Обикновено се посочват в горния ляв ъгъл на документа.

Не е задължително датата на издаване и мястото на издаване обективно да отговорят на датата и мястото, когато е подписан записа на заповед, но трябва да има посочени такива реквизити.

7. Подпис на издателя. Подписът е саморъчен. Той трябва да бъде положен под текста на записа на заповед.

Обичайно издателят се подписва и изписва имената си на ръка. Така се избягва вероятността да бъде оспорено авторството на документа, в смисъл, че подписа не е положен от лицето сочено за издател.

В чл. 536, ал. 1 от ТЗ се посочва, че документ който не съдържа някои от реквизитите на чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.

Чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4  от ТЗ се отнасят до случаите, в които не е посочен:

Когато не е посочен в записа на заповед падеж, то законът посочва, че записът на заповед еплатим на предявяване (чл. 536, ал. 2 от ТЗ).

Когато не е посочено място на плащане, законът посочва че за такова се приема мястото на издаването. Мястото на издаването се приема и за местожителство на издателя (чл. 536, ал. 3от ТЗ).

Когато не е посочено мястото на издаване, за такова се приема мястото посочено до името на издателя.

Няма значение дали записът на заповед е написан на ръка или на компютър.

Ако има правописни грешки в записа на заповед, това не опорочава неговата изпълнителна сила. Ако обаче има зачерквания, прибавяния или поправки в текста, това считам, че щедоведе до отказ от страна на съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като ще е налице съмнение относно авторството на документа и материализираното в него изявление.

Разпоредбите относно менителницата се прилагат по силата на препращащата норма на чл. 537 от ТЗ и за записа на заповед, доколкото са съвместими с естеството му.

Запис на заповед, платим на предявяване следва да бъде предявен в срок до една година от издаването му, ако няма уговорен от издателя по-дълъг или по-къс срок за предявяване (чл. 487, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ).

При пропускане на този срок е възможно съдът да откаже да издаде изпълнителен лист.

Погасителната давност на записа на заповед е три години и е посочена в чл. 531 от ТЗ. Съгласно чл. 531, ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват стригодишна давност от падежа.

Давността не се прилага служебно и ако се подаде заявление по чл. 417, т. 9 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът ще издаде изпълнителен лист, ако документа отговаря на другите условия. Кредиторът обаче се поставя в неблагоприятното положение, длъжникът да направи възражение за изтекла погасителна давност и в този случай ще бъдат загубени разноските.

 Спазването на изискванията за действителност на акта са изключително важни с оглед на последващи действия от страна на поемателя по записа на заповед.

Ако издателят не изпълни в срока и за сумата, за която се е задължил, кредиторът има правото да се възползва от реда предвиден по чл. 417, т. 9 от ГПК и да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

1. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК се прилага записа на заповед.

Наличието на запис на заповед не ограничава и не задължава приносителят на ценната книга да използва само реда по чл. 417 от ГПК.

Кредиторът може да прецени, че е по-добре да започне исково производство като използва записа на заповед като едно от доказателствата за паричното задължение на издателя.

В този случай обаче ще подлежи на доказване и така нареченото каузално правоотношение, или правоотношението, което обуславя издаването на запис на заповед. Записът на заповед се издава, за да се гарантира изпълнението на задължения по друго правоотношениемежду страните, което именно се нарича каузално правоотношение.

2. В заповедното производствомного по-бързо се стига да издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

създава яснота относно авторството и относно материализираното в него вземане.

Съдът следи и затова дали вземането е изискуемо. Това се има предвид под израза „дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане”

За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

3. Заповедта за незабавно изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Едва в този момент той научава за издадения против него изпълнителен лист.

Важно е записа на заповед да бъде изготвен по начин, който дава възможност на поемателя по записа да използва процедурта по чл. 417, т. 9 от ГПК и да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в кратък срок. Съдът следи дали представения документ към заявлението по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Не се събират доказателства за правоотношението между издателя и поемателя по записа на заповед, довели до издаването на ценната книга.

За да бъде записа на заповед редовен от външна страна означава документът да съдържа всички реквизити, да няма зачерквания, или неясноти, да не дава повод за съмнение относно истинността на подписа на издателя.

В тълкувателно решение № 1 от 28. 12. 2005г на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 1 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС са разгледани въпроси свързани със задължителните реквизити в записа на заповед и въпроси относно издаването на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед

Относно реквизитите на записа на заповед, ОСТГК на ВКС приема:

1. За да е налице редовен от външна страна запис на заповед, трябва самият документда се назове „запис на заповед“ и в текста му също трябва да стои изразът „запис на заповед“ и то в такава логическа връзка с другите думи, че да стане ясно, че с този израз се обозначава самия документ за запис на заповед.

Преди това тълкувателно решение практиката относно вписването на израза “запис на заповед“ в самия текст на документа е противоречива. Едни съдилища са приемали, че записът на заповед е редовен и когато в самия текст липсва изразът „запис на заповед“, като са считали, че е напълно достатъчно документа да бъде озаглавен „запис на заповед“, а други съдилища са считали, че такъв запис на заповед е недействителен.

2. По отношение на израза „безусловно се задължавам“ или „безусловно обещавам“ върховните съдии приемат, че включването на тези изрази не е абсолютно условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на задължението за плащане на посочената в записа на заповед сума. От разпоредбата на чл. 535, т. 2 от ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Ако липсва условие в записа на заповед, се приема че изискването на законодателят по чл. 535, т. 2 от ТЗ е спазено да е налице „безусловно задължение“ .

Моето мнение е, че е добре израза “безусловно се задължавам“ да бъде вписан в записа на заповед. Така нещата стават по безспорни.

Трябва да обърна внимание, че в т. 4д на Тълкувателно решение (ТР) № 4 от 18. 06. 2014 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че добавянето на наличието на каузално правоотношение в записа на заповед е пречка за издаването на заповед за незабавно изпълнение само ако тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Смятам обаче, че това дали добавката отрича безусловния характер на поетото задължение е винаги въпрос на преценка. Ето защо е далеч по-сигурно, ако не се посочва в записа на заповед каузалното правоотношение.

1. Върховните съдии приемат, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане.

По своята същност предявяването на записа на заповед представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването на записа на заповед представлява само предпоставка за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

Ако в записа на заповед е посочена точна дата на плащане или срок на плащане след издаването му, то предявяването не е необходимо, за да настъпи падежа.

2. По отношение на записа на заповед платим на предявяване или платим на определен срок след предявяването казаното по-горе не важи.

Ако записът на заповед не е предявен, то това означава че не е настъпил падежа, или с други думи липсва изискуемо вземане, което пък е предпоставка за издаването на изпълнителен лист.

Тълкувателно решение (ТР) № 1 от 28. 12. 2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС е издаденопри действието на отменения ГПК, в който записа на заповед беше посочен като извънсъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. “в“ отм. от ГПК. Тълкувателното решение е приложимо и при действието на новия ГПК  (обн. ДВ, бр. 59 от 20. 07. 2007 г.) като издаването на изпълнителния лист става при спазване на процедурата по чл. 417, т. 9 от ГПК.

Със заявлението по реда на чл. 417 от ГПК може да се претендират и мораторните лихви за забавено изпълнение от датата на изискуемостта да датата на подаване на заявлението в съда.

Докато в ТР № 1 от 28. 12. 2005 г. в т. 4 се посочва, че не е допустимо да се присъждат и лихвите от датата на падежа до датата на подаване на молбата в съда, то в самия образец на заявлението по чл. 417 от ГПК се посочва, че могат да бъдат претендирани лихви за забава.

Относно лихвите които могат да се включат в заповедта за незабавно изпълнение, ОСГТК на ВКС в т. 4а от ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. се произнася, че такива трябва да се присъждат, тъй като дължимостта на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Зкона за задълженията и договорите (ЗЗД) е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа. Относно присъждането на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в заповедното производство ще направя преглед на съдебната практика в някой от следващите броеве на списанието.

Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се прилага оригинала на запис на заповед.

Съдът, който ще издаде изпълнителния лист, задължително проверява:

Съдът проверява и срещу кого се иска издаването на изпълнителен лист.

Записът на заповед се подписва само в един екземпляр и според мен е деликатен въпроса относно предоставянето на оригинала на запис на заповед към заявлението.

ВКС не се е произнесъл в тълкувателното решение по този въпрос.

Записът на заповед, след като се подпише от издателя, се предава на лицето в полза на което е издаден, на заповедта на което ще плати издателят на записа на заповед. Според мен може да се представи нотариално заверено копие към заявлението и след това да се представи оригиналът, за да може съдът да направи вписването върху него, че е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Няма задължителна практика по този въпрос.

Когато се подава заявлението за издаване на изпълнителен лист, въз основа на запис на заповед, съдът не уведомява длъжника за образуваното заповедно производство. Такава е процедурата по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, в която основно се цели бързина на производството.

Длъжникът (издателят на записа на заповед) разбира, че има издаден изпълнителен лист, едва след като се образува изпълнителното дело пред съдебен изпълнител.

Съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител изпраща съобщението за връчването на районния съд по заповедното производство.

1.    Оттук нататък способите на длъжника за защита са предвидени в чл. 419 от ГПК:

Трябва да се подаде частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение ведно с възражение против издадената заповед за изпълнение.

Частната жалба и възражението се подават в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта за изпълнение.

Частната жалба против разпореждането не спира изпълнението, но възражението против заповедта за изпълнение спира изпълнението, когато изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на заповед.

Аргумент за това заключение е, че съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК. Записът на заповед е в т. 9 на чл. 417 от ГПК, т.е излиза извън кръга на изпълнителните основания, при които възражението срещу заповедта за изпълнение не спира изпълнението пи изпълнителното дело.

Единствените основания по чл. 417 от ГПК, при които възражението спира изпълнението са записът на заповед, менителницата.

2. Частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение се разглежда от въззивния съд и се подава чрез съда издал разпореждането, т.е чрез съответния районен съд. Важно за частната жалба е това, че в нея жалбоподателят може да изтъква аргументи свързани само със заявлението и представения към нето запис на заповед. Тук посочвам запис на заповед, тъй като в темата разглеждаме това несъдебно изпълнително основание.

Например, ако записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, то това следва да се посочи именно в частната жалба. Или ако в заявлението има пропуски също могат да бъдат предмет на частната жалба. Въззивният съд разглежда частната жалба в закрито заседание и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

2.    Възражението срещу издадената заповед за изпълнение предпоставя процедурата по чл. 422 от ГПК. Заявителят по заявлението по чл. 417 от ГПК при наличие на възражение срещу издадената заповед за изпълнение трябва да предяви установителен иск за съществуване на вземането в едномесечен срок, считано от датата на която е уведомен за подаденото възражение.

Оттук нататък се развива едно исково производство, при което всяка страна трябва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици. И обичайно въпросите, които трябва да се изясняват по делото са свързани със записа на заповед като абстрактна сделка и каузалната сделка, с която е свързана.

Записът на заповед се издава във връзка с конкретно правоотношение между страните (каузално правоотношение). Двете сделки са вътрешно свързани – записът на заповед като абстрактна сделка и каузалното правоотношение между страните като обуславящо менителничното задължение.

Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС е постановено във връзка с противоречива практика на съдилищата свързана със заповедното производство и установителните искове по чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

Конкретно по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е важно решението по т. 17 от Тълкувателното решение, съгласно което предмет на делото по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК (това е записът на заповед) е съществуването на вземането основано на записа на заповед.

От този кратък запис можем да останем с впечатлението, че по установителния иск предмет на доказване следва да бъде както абстрактната сделка – записът на заповед, така и обуславящата я каузална сделка.

Когато обаче се запознаем с мотивите (изложени по-долу почти дословно) на тълкувателното решение, то очевидно е, че е налице едно прецизиране, при което се разглеждат две хипотези:

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

1. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото задължение от издателя за плащането и да доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.

2. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение или обезпечителния характер на поетото задължение . В производството по чл. 422 от ГПК се изследват възраженията основани на това правоотношение, доколкото биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Или накратко, ако обобщим: В исковото производство по чл. 422 от ГПК съдът не е длъжен да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова с конкретни твърдения.

В тази връзка е налице практика на ВКС, която в съответствие с ТР № 4 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС посочва, че съдът не е длъжен да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова. Източник: Александра Атанасова, адвокат