25 ян.

Данъчно третиране по ЗДДС и по ЗКПО на предоставени от търговска верига талони, както и документирането им по реда на Наредба № Н-18

Фактическа обстановка:

Дружеството планира да въведе в търговските си обекти талони за покупка на стоки. Талоните няма да се отпечатват по реда на Наредбата за условията и реда за извършване и контрол върху ценни книжа. Талоните ще са с логото на дружеството и ще се предоставят на неговите клиенти, като са възможни следните варианти:

1. „Талони за продажба“ – този вид талони ще бъде с определена стойност и ще бъдат предоставяни на клиенти срещу заплащане на сума, равна на посочената върху талона стойност. Талонът може да бъде използван както от клиента, който го е закупил, така и от трети лица – приносители;

2. „Талони за продажба на корпоративни клиенти“този вид талони ще са с определена стойност и ще бъдат предоставяни на корпоративните клиенти срещу заплащане на сума, равна на посочената върху талона стойност. Талоните могат да бъдат използвани както от корпоративния клиент, така и да бъдат предоставяни на негови служители;

3. „Талони за гаранция“– този вид талони ще са с определена стойност и ще бъдат предоставяни безплатно на клиент, в случай че е чакал на каса или витрина, която не е на самообслужване повече от 5 минути или е открил в магазина храна с изтекъл срок на годност;

4. „KDM – талони“– този вид талони ще са с определена стойност и ще бъдат предоставяни безплатно в случай на подадено оплакване от клиент – например недоволен клиент от продуктите „К – класик“. Оплакванията ще се подават по телефон в централата на дружеството в отдел „Клиентски маркетинг“, който решава в кой случай да бъде предоставен талон;

5.„Талони, предоставяни във връзка с проведени лотарии“ – този вид талони ще са с определена стойност и ще бъдат предоставяни безплатно като награда в томболи/лотарии, организирани по различен повод.

Талоните (независимо от вида им) ще имат формата на карта с лице и гръб, изработена от гланциран картон. Всеки талон ще има отпечатан индивидуален бар-код на гърба. Чрез бар-кода и сървър на дружеството ви ще се следи и осъществява отчетността на всички видове талони. В допълнение, съществува опция върху талоните да бъде отпечатан знак (текст, символ и др.) отличаващ различните видове талони.

За всички видове талони ще бъде приложимо следното:

Остатъчната сума при покупка на стока под стойността на талона ще бъде изплащана на клиента в пари. Стойността на неизползван талон, предоставен от лицето, ще бъде изплащана в пари.

Поставени въпроси:

1. Какво е данъчното третиране по ЗДДС и по ЗКПО на предоставянето на различните видове талони и на последващото им използване?

2. Следва ли да се издава фискална касова бележка при предоставянето на талоните срещу заплащане?

Становище:Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:

1. По отношение прилагането на ЗДДС

От така изложената фактическа обстановка може да бъде направен извод, че талоните представляват платежно средство, което ще може да се използва за закупуване на стоки в търговските обекти на дружеството. В момента на закупуването или предоставянето на талоните все още не е направен избор на стоката, която ще бъде закупена чрез талона, т.е. не е налице индивидуализиране на доставката. В тази връзка, за различните видове талони, считам за приложимо следното:

 

1.1. Предоставяне на талони срещу заплащане – „Талони за продажба“ и „Талони за продажба на корпоративни клиенти“

За този вид талони от страна на клиента се заплаща определена сума, на чиято равностойност, обозначена на талона, той или друго лице – приносител на талона, ще има право да закупи стоки от търговските обекти на дружеството.

За да се приеме, че при заплащане на сумата, срещу която на клиента се предоставя талон, е налице авансово плащане по бъдеща облагаема доставка, следва да е налице достатъчно ясна връзка между плащането и доставката. Тъй като изискуемостта на ДДС при получаване на авансово плащане представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи при доставяне на стоките, съответно предоставяне на услугите, то изключението следва да не се тълкува разширително, а стриктно. Иначе казано, поради обстоятелството, че данъкът става изискуем преди да е налице доставка, то за да настъпи изискуемост на данъка, следва да е налице достатъчно информация относно бъдещата доставка, а именно съществените елементи от бъдещата доставка на стоките или услугите трябва бъдат точно определени. Следователно плащания, по отношение на стоки или услуги, които не са достатъчно ясно конкретизирани (възможен предмет на бъдещата доставка е широка гама стоки от асортимента, предлаган от дружеството в обектите му), както и когато не е определен конкретният получател (талоните могат да бъдат предоставяни на трети лица, които се явяват реалните получатели на доставката), не могат да бъдат обект на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕО, срв. например Решение по дело С-419/ 02.

Предвид горното не следва да се начислява ДДС при предоставянето на талони срещу заплащането на сума, равна на посочената върху талона стойност. В тези случаи ДДС се начислява при последващата продажба на стоки, заплащани с тези талони.

1.2.“Талони за гаранция“ и „KDM – талони“

Талоните за гаранция се предоставят от дружеството на клиенти, в случаите, при които клиентът е чакал на каса или витрина повече от определеното за обслужване време. В този случай е налице публично предложение от страна на дружеството към всички клиенти, съответно е поето задължение от страна на дружеството като част от общите условия за обслужване на клиентите, за обезщетение на клиентите чрез предоставянето на талон с отбелязана върху него номинална стойност, чрез който клиентите могат да закупуват стоки от продуктовата гама, предлагана в магазините на дружеството. Чрез предоставянето им всъщност се погасява задължението за обезщетение на клиента, поради което не може да се приеме, че тези талони са предоставени безвъзмездно. Предоставянето на обезщетение, което не е свързвано с конкретна доставка, е извън обхвата на ЗДДС. В тези случаи следва да се има предвид посоченото по-горе в т. 1 и ДДС следва да се начислява не при предоставянето на талоните, а при последващата доставка на стоки, заплащани с тези талони.

Идентично е данъчното третиране на „KDM – талони“, предоставяни в случай на подадено оплакване от клиент от качеството на закупен от него продукт.

1.3. „Талони, предоставяни във връзка с проведени лотарии“

Този вид талони следва да са приемат като безвъзмездно предоставени при условие, че предоставянето им не е обвързано с никакви условия за заплащане.

Предоставянето на талоните в тези случаи следва да се приеме за безвъзмездно и следователно извън системата на ДДС, т.е. при такова предоставяне на талони ДДС не следва да се начислява. Аргументи в тази насока са изложени в Решение на Съда на ЕО дело С 48/97, Kuwait Petroleum. Дори и същите да се предоставят във връзка със закупени стоки от обект на дружеството, не може да се приеме, че стойността на предоставените талони представлява намаление или отстъпка, нито към тези закупени стоки, нито към последващите, които ще се предоставят на клиента срещу талоните.

При последващото използване на безвъзмездно предоставени талони за получаване на стоки, предлагани от дружеството, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС – безвъзмездно предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел. В тази насока следва да се има предвид използването на относително широкото понятие „рекламна цел“ в същата разпоредба. От анализа на разпоредбата следва, че използване на стоките или услугите с рекламна цел ще е налице във всички случаи, когато дори косвено предоставянето им служи за популяризирането на предлаганите от данъчно задълженото лице стоки или услуги или служи за увеличаване или задържане на клиентите, какъвто е случаят с предоставянето на талоните във връзка с проведени лотарии.

В този случай, предвид цитираната норма, безвъзмездното предоставяне на стоки срещу талон не се приравнява на възмездна доставка и същата е извън обхвата на ДДС, като в същото време относно стоките, предоставени на клиентите срещу тези талони, за дружеството ви е налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание на чл. 70, ал. 3, т.5, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДДС.

В случай, че предоставяните стоки или услуги не са с незначителна стойност по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС и ако при закупуването на стоките е ползван данъчен кредит, то при предоставянето им ще е налице доставка по смисъла на чл.6, ал. 3, т.2 от от ЗДДС, за която следва да бъде начислен данък, върху данъчна основа, определена по реда на чл.27, ал.1, т. 1 от ЗДДС. Документирането на доставката по чл.6, ал.3, т.2 следва да се извърши с протокол на основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.

Подчертаваме още веднъж, че при предоставянето на всички видове талони, предмет на настоящото становище, независимо дали е срещу заплащане, като обезщетение или безвъзмездно, не следва да се начислява ДДС от дружеството, предоставящо талоните.

При неизползвани от лицето талони, в случаите, при които посочената в тях стойност бъде изплащана на приносителя в пари, това няма последици с оглед ДДС, тъй като не е налице доставка или развалена такава, а представлява само движение на парични средства. В случаите, когато остатъчната сума при покупка на стока под стойността на талона, ще бъде изплащана на клиента в пари, данъчното третиране е както изложеното по горе в т.1.1.-1.3., т.е „връщането на ресто“ няма данъчно-правен ефект с оглед ДДС.

2. По отношение прилагането на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства

От писмото е видно, че дружеството смята да започне предоставяне на талони и продажба на стоки срещу тях. Поставят се въпроси дали трябва да се издава фискална касова бележка при продажбата на талони и при закупуване на стоки с тях.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

Касовата бележка е документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл.118, ал.2 от ЗДДС.

Прилагането на чл.118 от ЗДДС, както и редът и начинът за издаване на касови бележки, се регламентират с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (обн. ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., изм.бр.7/2007 г., бр. 79/2007 г., бр.77/2009, бр.49/2010).

Както вече беше отбелязано, от изложената фактическа обстановка може да бъде направен извод, че талоните представляват платежно средство, което ще може да се използва за закупуване на стоки в търговските обекти на дружеството.

Предоставяне на „Талони за продажба“ и „Талони за продажба на корпоративни клиенти“

Тъй като, макар и да не представляват авансово плащане по смисъла на ЗДДС, получените суми са за бъдещи продажби на стоки в търговските обекти по смисъла на Наредба № Н-18/2006г. и с оглед осигуряване на пълна отчетност на движението на паричните потоци, регистрирани и отчитани чрез фискалното устройство, сумите, предоставяни за талоните по т.1.1. се регистрират и отчитат в устройството чрез издаване на фискална касова бележка.

Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на талони срещу заплащане на сума, следва тези суми да бъдат отнесени към данъчна група „А“, която съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. е с 0 % ДДС.

За упражняване на контрол върху броя и сумите на платените талони, е необходимо тези суми да се регистрират в отделен департамент, който да бъде програмиран с наименование „Талон за продажби“, и да бъде причислен към данъчна група „А“.

При възприемане на такъв подход, в дневния финансов отчет на фискалното устройство срещу департамента „Талон за продажби“ ще се отпечатва сумата за платените талони за деня.

Плащане с талони

По отношение на плащането с талони следва да се отбележи, че платена чрез талони сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство, като част от оборота на търговския обект. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с талони и приключена с друг вид плащане (смесено плащане).

В конкретния случай за постигане на по-детайлна и ясна отчетност може да се използва функционалността на всяко фискално устройство от одобрен за България тип да регистрира и отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайната практика на обекта. Във вашия случай е препоръчително два от плащащите клавиши да бъдат програмирани като „Талон за продажби“ и „Безплатен талон“. Първият от тези два вида плащащи клавиши да се използва в случаите на плащане с посочените от вас талони за продажба. Вторият вид плащане „Безплатен талон „да се използва при плащане с „Талони за гаранция“ , „KDM -талони“ и „Талони, предоставяни във връзка с проведени лотарии“.

При възприемане на такъв подход в дневния финансов отчет на отделни редове ще се отпечатат сумите по тези плащания.

 

3. По отношение прилагането на ЗКПО

Отговорът на поставените от вас въпроси е пряко свързан с прилагането на счетоводното законодателство, а изразяването на становища по такъв род въпроси е вменено като правомощие на Дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на финансите. Поради това в случай, че описаните от вас стопански операции пораждат въпроси относно тяхното счетоводно отчитане, моля първо да отправите запитване до посочената Дирекция. Това се налага, защото, за да бъде даден отговор относно данъчното третиране по реда на ЗКПО на описаните от вас стопански операции, е необходимо да изясните тяхното счетоводно отчитане, тъй като според ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат.

Следователно Националната агенция за приходите ще бъде в състояние да изрази становище по поставените въпроси в контекста на прилагането на ЗКПО, едва след предоставяне на допълнителна информация от ваша страна за счетоводното отразяване на въпросните стопански операции.

                        Изпълнителен директор на НАП:

                                                                                                    /Красимир Стефанов/

Comments are closed.