30 сеп.

Данъчно третиране на доставка на услуга „Отдаване под наем“

franchisenew041

Изх.No 20-00-58/23 април 2013

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-58/01.03.2013 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Физически лица с постоянен адрес в Германия са собственици на ? ид.ч. от недвижим имот – етаж от сграда, находяща се в гр. София. Физическите лица отдават под наем притежаваните от тях ид. ч. на банка, като получаваният наем не надхвърля оборота, необходим за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Считат ли се физическите лица – наемодатели за лица, установени на територията на страната с оглед на обстоятелството, че същите имат местожителство в Германия?

2. Какво е данъчното третиране на доставката отдаване под наем и следва ли да се начислява данък за същата?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „Лице, установено на територията на страната“. Съгласно изр. 1 от разпоредбата това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.

В § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „Постоянен обект“ – „постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

За дефинирането на понятието „постоянен обект“ следва да се вземат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на ЕО (С 168/84, С 190/95, С 231/94, С 260/95), съгласно която под „постоянен обект“ следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“.

В тази връзка, за да бъде определен даден обект като постоянен, то същият следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.

Видно от изложената фактическа обстановка, отдадените под наем недвижими имоти са предмет на сключен договор между страните по него, а не технически ресурс, чрез който да се извършва независима икономическа дейност. Също така, в запитването няма данни наемодателите да разполагат на територията на страната както с технически, така и с човешки ресурс за извършване на независима икономическа дейност по отдаване под наем на недвижим имот.

В настоящия случай следва да се приеме, че доставчикът не е установен на територията на страната.

По втори въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;

По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Предвид тази разпоредба, облагаема е всяка доставка, която е свързана със земя и сгради, за която не е изрично посочено в ЗДДС, че има характер на освободена, съгласно чл. 45 от ЗДДС.

В чл. 45, ал. 4 от ЗДДС е посочено, че освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. С оглед на изложената фактическа обстановка, банката има качеството на търговец, поради което разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС не следва да намери приложение.

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуга, когато са налице следните условия:

– доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема;

– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната;

– получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.

Предвид изложеното по първи въпрос, разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС следва да бъде приложена, като данъкът е изискуем от получателя по доставката, тъй като доставчикът не е установен на територията на страната. За банката ще е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:

– бъде издаден данъчен документ, в който данъкът да е посочен на отделен ред;

– размерът на данъка следва да се включи при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период;

– издаденият документ да бъде отразен в дневника за продажбите за съответния данъчен период;

Доставката следва да се документира с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид, че доходите от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 37 и чл. 46 от ЗДДФЛ доходите от наем, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, се облагат с окончателен данък в размер на 10 на сто, който се определя върху брутната сума на наема.

В случаите, когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължено да удържа и внася данък е предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Comments are closed.