09 ян.

Брак в юри­ди­чес­ко ли­це, ре­гис­т­ри­ра­но по ЗДДС при въз­ник­нал по­жар.

Въп­рос: В пред­п­ри­я­ти­е­то ни – юри­ди­чес­ко ли­це, ре­гис­т­ри­ра­но по ЗДДС, въз­ник­на по­жар. В мо­мен­та се во­ди раз­с­лед­ва­не за при­чи­ни­те за по­жа­ра от ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни, ка­то е го­ля­ма ве­ро­ят­ност­та да се до­ка­же, че по­жа­рът е умиш­лен, но ед­ва ли ще се до­ка­же из­вър­ши­те­лят. В ре­зул­тат от по­жа­ра са уни­що­же­ни на­пъл­но или час­тич­но: сгра­ди, ма­ши­ни, обо­руд­ва­не, ма­те­ри­а­ли за про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес и из­вес­т­на част от го­то­ва­та про­дук­ция, ко­я­то бе­ше на склад.
Зас­т­ра­хов­ани са са­мо сгра­ди­те, ма­ши­ни­те и част от обо­руд­ва­не­то, за ко­и­то след ка­то прик­лю­чат про­це­ду­ри­те, ще по­лу­чим полагащото се обез­ще­те­ние от зас­т­ра­хо­вате­ли­те.
Как­ви да­нъч­ни пос­ле­ди­ци ще про­из­те­кат от от­пис­ва­не­то на из­ця­ло уни­що­же­ни­те ак­ти­ви, как­то и от пре­о­цен­ка­та на пов­ре­де­ни­те ак­ти­ви, как­то по от­но­ше­ние на ДДС, та­ка и по от­но­ше­ние на ЗКПО, при по­ло­же­ние че ве­ро­ят­но към края на от­чет­на­та го­ди­на, ня­ма да бъ­дат уре­де­ни вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та със зас­т­ра­хо­ва­те­ли­те?

От­го­вор: I. По ЗДДС:
На ос­но­ва­ние чл. 79, ал. 3 от ЗДДС ре­гис­т­ри­ра­но ли­це, ко­е­то из­ця­ло или час­тич­но е прис­пад­на­ло да­нъ­чен кре­дит за про­из­ве­де­ни, за­ку­пе­ни, при­до­би­ти или вне­се­ни от не­го сто­ки, при уни­що­жа­ва­не, ус­та­но­вя­ва­не на лип­си или при бра­ку­ва­не на сто­ки­те, как­то и при про­мя­на на пред­наз­на­че­ни­е­то им, на­чис­ля­ва и дъл­жи да­нък в раз­мер на прис­пад­на­тия да­нъ­чен кре­дит. Съг­лас­но чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС оба­че ко­рек­ции не се из­вър­ш­ват, ако са из­ми­на­ли по­ве­че от 5 го­ди­ни от на­ча­ло­то на го­ди­на­та, в ко­я­то е уп­раж­не­но пра­во­то на да­нъ­чен кре­дит, а за нед­ви­жи­ми­те имо­ти – 20 го­ди­ни. То­ва оз­на­ча­ва, че във всич­ки слу­чаи, ако ци­ти­ра­ни­те сро­ко­ве са из­тек­ли, не тряб­ва да из­вър­ш­ва­те ко­рек­ция на пол­з­ва­ния да­нъ­чен кре­дит за уни­що­же­ни­те ак­ти­ви.
Ако уни­що­жа­ва­не­то нас­тъ­пи пре­ди да са из­тек­ли го­ре­ци­ти­ра­ни­те сро­ко­ве, но съ­що­то е при­чи­не­но от неп­ре­о­до­ли­ма си­ла, то на ос­но­ва­ние чл. 80, ал. 2, т. 1 съ­що не се из­вър­ш­ва ко­рек­ция на пол­з­ва­ния да­нъ­чен кре­дит.
ЗДДС и ЗКПО не съ­дър­жат ле­гал­но оп­ре­де­ле­ние на по­ня­ти­е­то „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла”. Ето за­що, ко­га­то се го­во­ри за „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла” по сми­съ­ла на да­нъч­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, след­ва да се из­хож­да от прав­но­то зна­че­ние, с ко­е­то из­ра­зът се из­пол­з­ва в Тър­гов­с­кия за­кон (ТЗ). Член 602, ал. 2 от ТЗ оп­ре­де­ля неп­ре­о­до­ли­ма­та си­ла ка­то неп­ред­ви­де­но или неп­ре­дот­в­ра­ти­мо съ­би­тие от из­вън­ре­ден ха­рак­тер. Т.е. то­ва е съ­би­тие от слу­ча­ен ха­рак­тер, чи­е­то нас­тъп­ва­не ли­це­то не е пре­диз­ви­ка­ло, ни­то е мог­ло, а и не е би­ло длъж­но да пред­ви­ди, ни­то да пре­дот­в­ра­ти.
За из­вър­ш­ва­не на пре­цен­ка от­нос­но въз­мож­ност­та да се пред­ви­ди или пре­дот­в­ра­ти да­де­но съ­би­тие се из­хож­да от гри­жа­та, ко­я­то ли­це­то е след­ва­ло да по­ло­жи в та­зи на­со­ка. От­нос­но тър­гов­ци­те то­ва е гри­жа­та на до­бър тър­го­вец.
Пре­цен­ка­та във все­ки слу­чай е кон­к­рет­на. Без­с­пор­но от доб­рия тър­го­вец в слу­чая след­ва да се очак­ва да е спа­зил всич­ки пра­ви­ла за про­ти­во­по­жар­на бе­зо­пас­ност и да е оси­гу­рил адек­ват­на ох­ра­на на обек­ти­те. До­кол­ко­то във ва­шия слу­чай по­жа­рът не се дъл­жи на при­род­но бед­с­т­вие, за да се при­е­ме, че е на­ли­це неп­ре­о­до­ли­ма си­ла, след­ва да се из­к­лю­чи и въз­мож­ност­та по­жа­рът да бъ­де при­чи­нен или съп­ри­чи­нен от са­мо­то ли­це. Ето за­що, за да се при­ло­жат бла­гоп­риятни­те раз­по­ред­би за „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла”, след­ва да бъ­де до­ка­за­на по съ­от­вет­ния ред ви­на­та на тре­то ли­це и лип­са­та на съп­ри­чи­ня­ва­не от стра­на на за­дъл­же­но­то ли­це, как­то и по­ла­га­не­то от не­го­ва стра­на на гри­жа­та на до­бър тър­го­вец за опаз­ва­не на сто­ки­те/ак­ти­ви­те от по­жар и за ог­ра­ни­чаване на ще­ти­те от въз­ник­нал та­къв. Не на пос­лед­но мяс­то след­ва да е на­ли­це и при­чин­на връз­ка меж­ду по­жа­ра и уни­що­жа­ва­не­то на ак­ти­ви­те, т.е. да е яс­но, че ак­ти­ви­те са уни­що­же­ни от по­жа­ра, а не по дру­га при­чи­на (нап­ри­мер лип­са).
Ако се при­е­ме, че уни­що­жа­ва­не­то е при­чи­не­но от „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла”, на ос­но­ва­ние чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС не след­ва да се из­вър­ш­ват ко­рек­ции на пол­з­ва­ния да­нъ­чен кре­дит.

II. По ЗКПО: Ако се при­е­ме, че уни­що­жа­ва­не­то е при­чи­не­но от “неп­ре­о­до­ли­ма си­ла” тре­ти­ра­не­то по ЗКПО е след­но­то:

1. За дъл­гот­рай­ни ма­те­ри­ал­ни ак­ти­ви (ДМА):
1.1. На­пъл­но уни­що­же­ни:
Сче­то­вод­ни­ят раз­ход, от­че­тен при от­пис­ва­не­то на ДМА (сгра­ди, ма­ши­ни и др.) не по­па­да в об­х­ва­та на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО и с не­го не се пре­об­ра­зу­ва сче­то­вод­ният фи­нан­сов ре­зул­тат (СФР) при оп­ре­де­ля­не на да­нъч­ния фи­нан­сов ре­зул­тат (ДФР). Съг­лас­но чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със сче­то­вод­на­та ба­лан­со­ва стой­ност на от­пи­са­ния ДМА се уве­ли­ча­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР за го­ди­на­та, в ко­я­то ак­ти­вът е от­пи­сан сче­то­вод­но (го­ди­на­та на по­жа­ра).
Уни­що­же­ни­ят ак­тив не се от­пис­ва от да­нъч­ния амор­ти­за­ци­о­нен план (ДАП) на ос­но­ва­ние чл. 60, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. Пред­п­ри­я­ти­е­то про­дъл­жа­ва да на­чис­ля­ва да­нъч­ни амор­ти­за­ции за ак­ти­ва. Ак­ти­вът се от­пис­ва от ДАП, ко­га­то се амор­ти­зи­ра на­пъл­но за да­нъч­ни це­ли.
1.2. Час­тич­но пов­ре­де­ни:
В слу­чай че ак­ти­вът е пов­ре­ден, но не е уни­що­жен и пред­п­ри­я­ти­е­то ще мо­же да го пол­з­ва, то­га­ва по об­щия ред след­ва да се из­вър­ши прег­лед за обез­цен­ка съг­лас­но изис­к­ва­ни­я­та на СС 36 Обез­цен­ка на ак­ти­ви (МСС 36). Ако се ус­та­но­ви, че са на­ли­це ус­ло­вия за обез­цен­ка и та­ка­ва се из­вър­ши, раз­хо­ди­те от обез­цен­ка­та не се приз­на­ват за да­нъч­ни це­ли и с тях се уве­ли­ча­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР съг­лас­но чл. 65 от ЗКПО. Обез­цен­ка­та не во­ди до про­мя­на в стой­нос­ти­те на ак­ти­ва в ДАП съг­лас­но чл. 61, т. 1 от ЗКПО и ак­ти­вът про­дъл­жа­ва да се амор­ти­зи­ра в ДАП. По то­зи на­чин неп­риз­на­та­та обез­цен­ка ще се приз­нае за да­нъч­ни це­ли под фор­ма­та на да­нъч­ни амор­ти­за­ции. При от­пис­ва­не на ак­ти­ва, СФР не се пре­об­ра­зу­ва при оп­ре­де­ля­не на ДФР с на­чис­ле­на­та обез­цен­ка през пред­ход­на­та го­ди­на.

2. За мате­ри­ал­ни за­па­си (ма­те­ри­а­ли, про­дук­ция, сто­ки и др.)
2.1. На­пъл­но уни­що­же­ни:
Сче­то­вод­ни­те раз­хо­ди от лип­си са приз­на­ти за да­нъч­ни це­ли и с тях не се пре­об­ра­зу­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР по ре­да на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, за­що­то по­па­да­ме в об­х­ва­та на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО.
2.2. Час­тич­но пов­ре­де­ни:
В слу­чай че ма­те­ри­а­ли­те/про­дук­ци­я­та са пов­ре­де­ни, но не са уни­що­же­ни и пред­п­ри­я­ти­е­то ще мо­же да ги пол­з­ва, при из­гот­вя­не на го­диш­ния фи­нан­сов от­чет към 31 де­кем­в­ри пред­п­ри­я­ти­е­то ще тряб­ва да оце­ни нет­на­та ре­а­ли­зи­ру­е­ма стой­ност на те­зи ак­ти­ви (пред­по­ла­га­е­ма­та про­даж­на це­на, на­ма­ле­на с не­об­хо­ди­ми­те раз­хо­ди за ре­а­ли­зи­ра­не на ак­ти­ва) съг­лас­но СС 2 От­чи­та­не на сто­ко­во ма­те­ри­ал­ни за­па­си (МСС 2). Ако та­зи стой­ност е по-нис­ка от ба­лан­со­ва­та им стой­ност, ма­те­ри­ал­ни­те за­па­си се оце­ня­ват по нет­на­та ре­а­ли­зи­ру­е­ма стой­ност и раз­ли­ка­та спря­мо ба­лан­со­ва­та стой­ност се от­чи­та ка­то раз­ход. То­зи раз­ход не е приз­нат за да­нъч­ни це­ли в го­ди­на­та на сче­то­вод­но­то му от­чи­та­не (чл. 34, ал. 1 от ЗКПО), а се приз­на­ва в го­ди­на­та на от­пис­ва­не на ак­ти­ва (чл. 35, ал. 1 от ЗКПО) или ко­га­то нас­тъ­пят ус­ло­ви­я­та на чл. 35, ал. 2 от ЗКПО.
Ако се при­е­ме, че уни­що­жа­ва­не­то не е при­чи­не­но от “неп­ре­о­до­ли­ма си­ла” тре­ти­ра­не­то по ЗКПО е след­но­то:

3. За дъл­гот­рай­ни ма­те­ри­ал­ни ак­ти­ви (ДМА):
3.1. На­пъл­но уни­що­же­ни:
Сче­то­вод­ни­ят раз­ход, от­че­тен при от­пис­ва­не­то на ДМА (сгра­ди, ма­ши­ни и др.) по­па­да в об­х­ва­та на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО и с не­го се уве­ли­ча­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР. Ко­га­то е на­чис­лен ДДС съг­лас­но чл. 79, ал. 3 от ЗДДС по по­вод на неп­риз­на­та­та за це­ли­те на ЗКПО лип­са, раз­хо­дът за ДДС не е приз­нат за це­ли­те на ЗКПО и с не­го се пре­об­ра­зу­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР по ре­да на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО. Да­нъч­но­то тре­ти­ра­не след то­ва е ана­ло­гич­но на по­со­че­но­то в т. 1.1.
3.2. Час­тич­но пов­ре­де­ни:
Сче­то­вод­но­то от­чи­та­не и да­нъч­но­то тре­ти­ра­не е ана­ло­гич­но на по­со­че­но­то в т.1.2 по-го­ре.

4. За ма­те­ри­ал­ни за­па­си (ма­те­ри­а­ли, про­дук­ция, сто­ки и др.)
4.1. На­пъл­но уни­що­же­ни:
Сче­то­вод­ни­те раз­хо­ди от лип­си не са приз­на­ти за да­нъч­ни це­ли и с тях се уве­ли­ча­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР по ре­да на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Ко­га­то е на­чис­лен ДДС съг­лас­но чл. 79, ал. 3 от ЗДДС по по­вод на неп­риз­на­та­та за це­ли­те на ЗКПО лип­са, раз­хо­дът за ДДС не е приз­нат за це­ли­те на ЗКПО и с не­го се пре­об­ра­зу­ва СФР при оп­ре­де­ля­не на ДФР по ре­да на чл. 28, ал. 4 на ЗКПО.
4.2. Час­тич­но пов­ре­де­ни:
Сче­то­вод­но­то от­чи­та­не и да­нъч­но­то тре­ти­ра­не е ана­ло­гич­но на по­со­че­но­то в т. 2.2 по-го­ре*.
По от­но­ше­ние на зас­т­ра­хо­ва­тел­ните обез­ще­те­ния тряб­ва да се има пред­вид след­но­то:
Приз­на­ва­не­то на при­хо­ди от зас­т­ра­хо­ва­тел­ни обез­ще­те­ния за­ви­си от кон­к­рет­на­та си­ту­а­ция. След­ва да се спаз­ват изис­к­ва­ни­я­та на СС 18 При­хо­ди, при оп­ре­де­ля­не мо­мен­та на приз­на­ва­не на при­хо­ди­те и тях­на­та су­ма. В об­щия слу­чаи, не­за­ви­си­мо от фак­та че су­ми­те не са по­лу­че­ни от зас­т­ра­хо­ва­те­ля към 31 де­кем­в­ри, ако е на­ли­це си­гур­ност, че те ще бъ­дат по­лу­че­ни, пред­п­ри­я­ти­е­то след­ва да приз­нае при­ход в го­ди­на­та на по­жа­ра и взе­ма­не от зас­т­ра­хо­ва­те­ля.
Ко­га­то е на­ли­це „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла” и раз­хо­ди­те от лип­си­те са приз­на­ти за да­нъч­ни це­ли по ЗКПО, при­хо­ди­те от зас­т­ра­хо­ва­тел­но­то обез­ще­те­ние се об­ла­гат.
Ко­га­то не е на­ли­це „неп­ре­о­до­ли­ма си­ла” и раз­хо­ди­те от лип­си­те не са приз­на­ти за да­нъч­ни це­ли по ЗКПО, при­хо­ди­те от зас­т­ра­хо­ва­тел­но­то обез­ще­те­ние не се об­ла­гат, ако са до раз­ме­ра на неп­риз­на­ти­те раз­хо­ди (чл. 29 на ЗКПО). Пре­ви­ше­ни­е­то на при­хо­ди­те от зас­т­ра­хо­ва­тел­ни обез­ще­те­ния над неп­риз­на­ти­те раз­хо­ди от лип­си се об­ла­га по об­щия ред.

* За­бе­леж­ка: От­го­во­ри­те са да­де­ни при до­пус­ка­не­то, че:
– лип­са­та на ак­ти­ви е ос­че­то­во­де­на ка­то раз­ход, а не е от­че­те­но взе­ма­не;
– лип­с­ва­щи­те ак­ти­ви не са пре­о­це­ня­ва­ни през пред­ход­ни го­ди­ни.
Ка­ли­на Зла­та­но­ва
Н-к отдел в дирекция “Данъчна политика” при МФ
Димитър Войнов
Н-к отдел в дирекция “Данъчна политика” при МФ