Брак в юридическо лице, регистрирано по ЗДДС при възникнал пожар.
Въпрос: В предприятието ни – юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, възникна пожар. В момента се води разследване за причините за пожара от компетентните органи, като е голяма вероятността да се докаже, че пожарът е умишлен, но едва ли ще се докаже извършителят. В резултат от пожара са унищожени напълно или частично: сгради, машини, оборудване, материали за производствения процес и известна част от готовата продукция, която беше на склад.
Застраховани са само сградите, машините и част от оборудването, за които след като приключат процедурите, ще получим полагащото се обезщетение от застрахователите.
Какви данъчни последици ще произтекат от отписването на изцяло унищожените активи, както и от преоценката на повредените активи, както по отношение на ДДС, така и по отношение на ЗКПО, при положение че вероятно към края на отчетната година, няма да бъдат уредени взаимоотношенията със застрахователите?
Отговор: I. По ЗДДС:
На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС обаче корекции не се извършват, ако са изминали повече от 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години. Това означава, че във всички случаи, ако цитираните срокове са изтекли, не трябва да извършвате корекция на ползвания данъчен кредит за унищожените активи.
Ако унищожаването настъпи преди да са изтекли горецитираните срокове, но същото е причинено от непреодолима сила, то на основание чл. 80, ал. 2, т. 1 също не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит.
ЗДДС и ЗКПО не съдържат легално определение на понятието „непреодолима сила”. Ето защо, когато се говори за „непреодолима сила” по смисъла на данъчното законодателство, следва да се изхожда от правното значение, с което изразът се използва в Търговския закон (ТЗ). Член 602, ал. 2 от ТЗ определя непреодолимата сила като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Т.е. това е събитие от случаен характер, чието настъпване лицето не е предизвикало, нито е могло, а и не е било длъжно да предвиди, нито да предотврати.
За извършване на преценка относно възможността да се предвиди или предотврати дадено събитие се изхожда от грижата, която лицето е следвало да положи в тази насока. Относно търговците това е грижата на добър търговец.
Преценката във всеки случай е конкретна. Безспорно от добрия търговец в случая следва да се очаква да е спазил всички правила за противопожарна безопасност и да е осигурил адекватна охрана на обектите. Доколкото във вашия случай пожарът не се дължи на природно бедствие, за да се приеме, че е налице непреодолима сила, следва да се изключи и възможността пожарът да бъде причинен или съпричинен от самото лице. Ето защо, за да се приложат благоприятните разпоредби за „непреодолима сила”, следва да бъде доказана по съответния ред вината на трето лице и липсата на съпричиняване от страна на задълженото лице, както и полагането от негова страна на грижата на добър търговец за опазване на стоките/активите от пожар и за ограничаване на щетите от възникнал такъв. Не на последно място следва да е налице и причинна връзка между пожара и унищожаването на активите, т.е. да е ясно, че активите са унищожени от пожара, а не по друга причина (например липса).
Ако се приеме, че унищожаването е причинено от „непреодолима сила”, на основание чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС не следва да се извършват корекции на ползвания данъчен кредит.
II. По ЗКПО: Ако се приеме, че унищожаването е причинено от “непреодолима сила” третирането по ЗКПО е следното:
1. За дълготрайни материални активи (ДМА):
1.1. Напълно унищожени:
Счетоводният разход, отчетен при отписването на ДМА (сгради, машини и др.) не попада в обхвата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО и с него не се преобразува счетоводният финансов резултат (СФР) при определяне на данъчния финансов резултат (ДФР). Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗКПО със счетоводната балансова стойност на отписания ДМА се увеличава СФР при определяне на ДФР за годината, в която активът е отписан счетоводно (годината на пожара).
Унищоженият актив не се отписва от данъчния амортизационен план (ДАП) на основание чл. 60, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. Предприятието продължава да начислява данъчни амортизации за актива. Активът се отписва от ДАП, когато се амортизира напълно за данъчни цели.
1.2. Частично повредени:
В случай че активът е повреден, но не е унищожен и предприятието ще може да го ползва, тогава по общия ред следва да се извърши преглед за обезценка съгласно изискванията на СС 36 Обезценка на активи (МСС 36). Ако се установи, че са налице условия за обезценка и такава се извърши, разходите от обезценката не се признават за данъчни цели и с тях се увеличава СФР при определяне на ДФР съгласно чл. 65 от ЗКПО. Обезценката не води до промяна в стойностите на актива в ДАП съгласно чл. 61, т. 1 от ЗКПО и активът продължава да се амортизира в ДАП. По този начин непризнатата обезценка ще се признае за данъчни цели под формата на данъчни амортизации. При отписване на актива, СФР не се преобразува при определяне на ДФР с начислената обезценка през предходната година.
2. За материални запаси (материали, продукция, стоки и др.)
2.1. Напълно унищожени:
Счетоводните разходи от липси са признати за данъчни цели и с тях не се преобразува СФР при определяне на ДФР по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, защото попадаме в обхвата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО.
2.2. Частично повредени:
В случай че материалите/продукцията са повредени, но не са унищожени и предприятието ще може да ги ползва, при изготвяне на годишния финансов отчет към 31 декември предприятието ще трябва да оцени нетната реализируема стойност на тези активи (предполагаемата продажна цена, намалена с необходимите разходи за реализиране на актива) съгласно СС 2 Отчитане на стоково материални запаси (МСС 2). Ако тази стойност е по-ниска от балансовата им стойност, материалните запаси се оценяват по нетната реализируема стойност и разликата спрямо балансовата стойност се отчита като разход. Този разход не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане (чл. 34, ал. 1 от ЗКПО), а се признава в годината на отписване на актива (чл. 35, ал. 1 от ЗКПО) или когато настъпят условията на чл. 35, ал. 2 от ЗКПО.
Ако се приеме, че унищожаването не е причинено от “непреодолима сила” третирането по ЗКПО е следното:
3. За дълготрайни материални активи (ДМА):
3.1. Напълно унищожени:
Счетоводният разход, отчетен при отписването на ДМА (сгради, машини и др.) попада в обхвата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО и с него се увеличава СФР при определяне на ДФР. Когато е начислен ДДС съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС по повод на непризнатата за целите на ЗКПО липса, разходът за ДДС не е признат за целите на ЗКПО и с него се преобразува СФР при определяне на ДФР по реда на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО. Данъчното третиране след това е аналогично на посоченото в т. 1.1.
3.2. Частично повредени:
Счетоводното отчитане и данъчното третиране е аналогично на посоченото в т.1.2 по-горе.
4. За материални запаси (материали, продукция, стоки и др.)
4.1. Напълно унищожени:
Счетоводните разходи от липси не са признати за данъчни цели и с тях се увеличава СФР при определяне на ДФР по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Когато е начислен ДДС съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС по повод на непризнатата за целите на ЗКПО липса, разходът за ДДС не е признат за целите на ЗКПО и с него се преобразува СФР при определяне на ДФР по реда на чл. 28, ал. 4 на ЗКПО.
4.2. Частично повредени:
Счетоводното отчитане и данъчното третиране е аналогично на посоченото в т. 2.2 по-горе*.
По отношение на застрахователните обезщетения трябва да се има предвид следното:
Признаването на приходи от застрахователни обезщетения зависи от конкретната ситуация. Следва да се спазват изискванията на СС 18 Приходи, при определяне момента на признаване на приходите и тяхната сума. В общия случаи, независимо от факта че сумите не са получени от застрахователя към 31 декември, ако е налице сигурност, че те ще бъдат получени, предприятието следва да признае приход в годината на пожара и вземане от застрахователя.
Когато е налице „непреодолима сила” и разходите от липсите са признати за данъчни цели по ЗКПО, приходите от застрахователното обезщетение се облагат.
Когато не е налице „непреодолима сила” и разходите от липсите не са признати за данъчни цели по ЗКПО, приходите от застрахователното обезщетение не се облагат, ако са до размера на непризнатите разходи (чл. 29 на ЗКПО). Превишението на приходите от застрахователни обезщетения над непризнатите разходи от липси се облага по общия ред.
* Забележка: Отговорите са дадени при допускането, че:
– липсата на активи е осчетоводена като разход, а не е отчетено вземане;
– липсващите активи не са преоценявани през предходни години.
Калина Златанова
Н-к отдел в дирекция “Данъчна политика” при МФ
Димитър Войнов
Н-к отдел в дирекция “Данъчна политика” при МФ