25 ян.

Данъчна лавина удря румънците

Румански Флаг

Лявоцентристкото правителство на Социал-либералният съюз (СЛС), което спечели изборите в Румъния през декември, въвежда ударно промени в данъчното облагане, които местните медии определят като „данъчен апокалипсис“. От началото на следващия месец влизат в сила нови данъци, засягащи земеделските производители, малките фирми, компаниите от енергийния сектор, акцизите върху бирата и тютюна и др. Според румънския вестник „Евениментул зилей“ новото облагане ще напълни хазната, но същевременно ще оскъпи живота на хората и ще повиши допълнително цените на електроенергията и природния газ, с което ще се „изяде“ увеличението на заплатите и пенсиите, обещани от правителството на Виктор Понта, отбелязва изданието.

Удар за енергийния сектор

Един от основните моменти в данъчните реформи е въвеждането на данък „естествен монопол“ за компаниите за транспорт и дистрибуция на електроенергия и природен газ. Компаниите, които развиват дейност по добив и продажба на природен газ в Румъния, включително в периметрите в Черно море, ще бъде приложено свръхоблагане от 60% върху допълнителните доходи, които са резултат от дерегулацията на енергийния пазар в страната, съобщи Reuters.

Според представения в началото на седмицата проектозакон чрез новите данъчни приходи ще субсидират домакинствата, които се очаква да пострадат от повишаващите се сметки. Румъния дълго отлагаше дерегулацията, за да защити гласоподавателите, чийто среден месечен доход е по-малко от 350 евро, отбелязва Reuters. Контролираните цени обаче намалиха частните инвестиции. Правителството одобри срокове за дерегулация миналата година като част от споразумението за кредит от Международния валутен фонд (МВФ). Европейската комисия също изисква от държавите членки да изравнят цените с нивата в ЕС.

Процесът по либерализация на цените за електрическия сектор ще продължи до 2017 г., а за газовия – до 2018 г. Според законопроекта държавната газова компания Romgaz и най-големият нефтен и газов производител Petrom, собственост на австрийската OMV, ще плащат до 60% данък върху приходите си заради увеличените цени, които те успяха да наложат при освобождаването на пазара.

Кабинетът на Виктор Понта въвежда още два данъка за енергийния сектор, като твърди, че ще използва допълнителни бюджени приходи за инвестиционни проекти. Румъния предвижда да въведе данък от около 0.45 леи (0.14 долара) и 1.25 леи за мегаватчас съответно за електро- и газовите доставчици и дистрибутори, включително и местните клонове на чешката CEZ, италианската Enel и германската E.ON. Данъкът ще бъде валиден до края на 2014 г., а електро- и газовите компании с по-малко от 100 000 клиенти няма да подлежат на облагане. Според правителството това трябва да донеси приходи от допълнително 554 млн. леи (170 млн. долара) в държавната хазна.

Лявото правителство ще въведе и допълнителен временен месечен данък от 0.5% върху оборота на компании, които добиват природни ресурси, включително петрол, въглища, уран, черни и цветни метали. Данъкът ще остане в сила, докато кабинетът не предоговори т.нар роялти данък – периодични плащания, които се дължат за правото за използване на активи, интелектуална собственост или природни ресурси, както е в случая. Обикновено тези такси са процент от чистите приходи на съответната компания.

Проблеми с МВФ

Според румънската преса чрез новите данъци правителството иска да компенсира допълнителните разходи, създадени от увеличението на минималната заплата и пенсиите, за да не бъдат засегнати преговорите с Международния валутен фонд. Макар да твърди, че ще използва средствата от фонда само при спешни случаи, Букурещ се нуждае от сделката, за да възвърне доверието на инвеститорите на фона на политическите сътресения в страната. Сега действащото споразумение с фонда изтича през март, а всякакъв период без финансови гаранции може да повиши разходите за финансиране и да се отрази негативно на курса на леята, отбелязва Reuters.

Предвид успеха на страната в намаляването на бюджетния дефицит, не би трябвало да има проблем при замяната на сегашната програма на стойност 5 млрд. евро. Разногласията по отношение на дългосрочните политики в здравеопазването, приватизацията а др. обаче могат да доведат до забавяне. Правителството вече прие закон, отлагащ няколко приватизационни сделки с година, и също така раздели финансовото министерство на две звена, без да е определило ясно отговорностите им. Това вероятно ще усложни започващите другата седмица разговори с МВФ, който става все по-нетърпелив по отношение на структурните реформи в страната.

„Вярваме, че преговорите в крайна сметка ще доведат до нова сделка, тъй като управляващите съзнават, че това е най-добрият вариант. Но разговорите могат да се проточат, което да е причина за прекъсване на помощните програми. Винаги остава и възможността правителството да се откаже от споразумението“, коментира Влад Мускалу, старши икономист в румънския клон на ING.

При управлението на Понта страната успя да сведе бюджетния дефицит под 3%, което е основно условие за сегашното споразумение с МВФ. Продължаване на сътрудничеството с фонда е и основна точка в управленската програма на премиера, макар той да е изразявал притеснения относно мерките, изисквани от международната институция. „Не всичко, което МВФ и еврокомисията предлагат, е перфектно. Наш дълг е да преговаряме, но е от изключително значение да имаме споразумение, тъй като Румъния е в бурята заедно с останалата част Европа“, коментира Понта през декември.

Прилагането на изискванията на МВФ за намаляване на заплатите и увеличаване на някои данъци коства властта на предишното дясно правителство, поради което анализаторите не очакват Понта да предприеме активни реформи като повишаване на цените в здравеопазването и приватизация на държавните предприятия. В Румъния има около 600 държавни фирми, които осигуряват около 6% от брутния вътрешен продукт и в тях са заети 10% от работната сила, но в същото време са причина и за една трета от просрочените задължения и дължат данъци в размер на 2.4% от БВП, показват данните на независимата агенция Fiscal Council. Поради това най-вероятно МВФ ще иска в замяна на помощта си активни реформи в този сектор.

Забавяне на икономиката

Чуждите инвестиции в страната са били едва 1.3 млрд. евро за първите 10 месеца на 2012 г., а икономиката, която още не се е възстановила от спукването на кредитния балон през 2009 г., е на прага на нова рецесия. Според последните официални прогнози, икономиката през миналата година е пораснала едва с 0.2% – значително по-ниско от 0.7%, прогнозирани пред изборите миналия месец. Правителството понижи и очакванията си за ръста на БВП през 2013 г. от 1.8 на 1.6%, колкото е и прогнозата на Световната банка.Източник: Капитал

Comments are closed.